Кохер

конеца взимаш
ласото затягаш
игла съм ти
през мен да преминаваш
заедно да шием
двупосочния уют
дъхa си да увием
в мисли кохерентни
зная, че и двете
много сме
но не и компетентни
зеници разширени
мозъкът е свит
напрегнат пулсът
див
сив часът е
моят
твой е
миг