Всяко нещо

всяко нещо с бремето си
каза тя и се загърна
багажът беше станал тегоба
приказка имаше
за хубавите тия,
хванатите за ръка
жалко
думите излизаха,
но само във ума
глухи чуваха се
звуци от шума
на двете зъбни колела
в натежалата глава
къде да разтовари
тия шибаните твари
като бурени израсли
между слепоочия
и брегове угасли
без кей, без котва
буйни и безкрайни
принудени във тайни
всичкото потъна
в яма
тишина такава
дълга
няма