Щеш ми се

Щеш ми се.
И толкова. Mисъл за друго не ми се влага. Не, че нямам. Разпръсвам се цял ден по паважи и бордюри. Сергии и хора.
Още ми се щеш.
Грижи, багажи. Социална, асоциална. КАТ.
Не ми минаваш.
Има дни, има и други дни. Има кой да извира проблеми. Има кой да ги разсейва.
Ти стоиш.
Отделно си някак. И обградено. Недостъпно. Но съществуващо.
Значи възможно.
Живея и стоя. В едно изречение двете не се дишат. Но избор - ограничен. Сама си го наложих.
Помня те.
Даже на едно място ни има. Сконфузно. Но пък заедно. Няма с това да забравим. Сама си го замислих.
Чета те.
И си те разбирам. Нищо, че не харесвам безгрижни. Или прекомерно весели. Ти си имаш и друго.
Него искам.
Пазиш ви го страстно. Правилно.
Аз съм неправилна.
Но не ти е проблем. Знам, че виждаш нощем. И гледаш надалеч - правиш го.
Има те.
Пък аз не те познавам. Случва се.
Чудя се, дали оставаме ако те позная.