Оазис

разпокъсваш се
на сто и две
кръстопът е разчленен
движи на кокили
скършени нозе
луташ се безкраен
с тежки рамене
празно и пустиня
сивите миражи
молят се за милостиня
за секунда образи
и нищо
а оазисът къде е
няма кой да те попита
искаш само утре
ти да си добре
и вътре в него
тя да е